Приказката "Г-жа Метелица". Авторът на приказката "Г-жа Метелица"

Почти всяка история на фолклорамодерността може да се тълкува като народна приказка. "Lady Snowstorm" не е изключение. Описана в нейната история отеква много други, в които едно красиво, сладко и трудолюбие момиче остава сирак и страда от нарушение от майка на майка си или от втори баща.

Различия от различни приказки със сходни сюжети

Разбира се, приказките за различни народиподобни, но не идентични. Ясни примери за това могат да служат като "Morozko", "Бабина дъщеря, дъщеря на дядо" - народни приказки. Те имат редица различия, в тях преди всичко основният приказен герой е човек, освен това стъпката-дъщеря не трябва да работи, за да получи награда. Само нежната й природа и доброта бяха достатъчни. Руската приказка "Г-жа Метелица" е ярък пример за това как историята насърчава децата да бъдат добродетелни, подчинени и доброжелателни.

праистория

Тази история разказва за сладко момиче, коетоостана без баща и се подчини на жена си със собствената си дъщеря. Жена безмилостно я използва и в крайна сметка я принуди да скочи в дълбок кладенец на падналите шпиндела. Но това не е изчезнал в студена вода и се събудих в една фантастична свят, където METELITSA издържал теста, тя намери убежище и награда за усилената им работа. Обратно у дома живи и здрави, и дори злато, го е причинило само гняв и разочарование, че мащехата й, ревнува доведена сестра. Следвайте примера й, тя също скочи в кладенеца, но амбициозните планове и мързел разрушени само собствената си дъщеря лоша жена, и вместо богатството я занесе на черна смола като следа от позор за целия живот. По този начин, приказката "Майка Хулда" учи читателите си да вярно изпълнява задълженията, а не да мамят и да не търси предимство в добри дела.

Приказен свят помага не само на децата, но също такавъзрастни в улеснена форма, за да разберат действията и същността на отделните герои и света като цяло, взаимоотношенията в него, различните начини за постигане на резултати.

Кой е написал приказка за Метелица?

Авторът на приказката "Г-жа Метелица" (или по-скоро,автори, защото е написана от братята Вилхелм и Якоб Грим)) се опита да предаде на всеки читател абсурдността и некомпетентността на алчните хора. Трябва да се отбележи, че всички приказки на братята се основават на фолклорни легенди. Те посвещават живота си, много години трудолюбие работа за събиране на истории по малко, редактиране на тях, допълване тях. Така светлината се вижда от необикновени творби като приказката "Лейди Метелица", историите "Рапунцел", "Хензел и Гретел" и много други.

Кратки характеристики на главните букви

Героите в тази история са абсолютноразнообразна и много ярка описва човешката природа във всичките й проявления. Основният герой е чистота и простота, понякога граничи с наивната и детска спонтанност. Но колкото и нелепи да се появят тези качества в даден човек (особено в нашето жестоко време), те й помогнаха да се измъкне от трудната ситуация с достойнство и чест.

Вторият положителен герой на приказката беше себе сиГ-жа Метелица. Виждайки къщата и нейния жител, момичето веднага се обърка и се уплаши, защото зимата и виелицата изглеждаха ужасни и ядосани за нея. В това няма нищо изненадващо, защото хората са склонни да приписват на елементите на природата отрицателните черти (и колкото по-неенергичен е елементът, толкова по-ужасно е в неговата гледна точка). На практика, обаче, Метелица беше справедлива и милосърдна. Подслонила приятелката си и не противоречи на волята й, когато реши да се върне в семейството си.

Майсторката и собствената й дъщеря са двамата героиподобни и далечни. И ако майката в много отношения се е превърнала в жестока и безсърдечна жена в името на дъщеря си, тогава втората е най-ниският човек във всичките му проявления: мързелив, суетен, егоистичен и егоистичен. Тези признаци винаги са били считани за пороци в обществото, а приказката "г-жа Метелица" ги предаваше най-точно. Ярък пример за лицемерие беше моментът, когато една любезна дъщеря се върна от златната буря в злато и нейната мащеха и сестра, които доскоро не бяха толерирали духа й, се разпаднаха в любезности и прояви на въображаема доброта.

Какво прави братята Грим различни от другите автори?

Като цяло историята на Грим "г-жа Метелица" е многохарактерна за авторите. В своята работа те се ръководят от максималния реализъм и правдоподобност във връзка с основните източници, а именно фолклора. За Средновековието жестокостта и наказанието на ръба на изтезанията за незаконни действия бяха отличителните белези на обществото. Изпълнение, стигма, отлъчването му от градове и села за неправомерни действия пред обществото, бяха в норма по това време. Съвременните хуманни хора понякога трудно могат да си представят реалностите от миналите векове.

Не се появи в народни приказки, такива норми не саТе могат, а често и да не стават приказка милите думи, с които за детето, а по-скоро ужасно и страшно история, която наистина уплашен. Когато публикуването на неговите творби братя Грим се опита да запази колкото е възможно целостта на фолклора, като премахвате само най-неприятните моменти, които са реални сцени на насилие, кръвосмешение, насилие, както по отношение на хората, и на животните. Често те настояват за този печат, позовавайки се на желанията, че историята все още е предназначен за деца.

Всички приказки се опитват да представят урок за живота,помогнете да разпознаете доброто и злото. Но различните идеи за рамката на разрешеното, разликите в манталитета на всяка отделна страна водят до факта, че преводът на приказка от оригиналния език не винаги съответства на оригиналното съдържание. Много автори, по свое усмотрение, превеждат имената, имената на местата на събитията и често омекотяват някои детайли от сюжета за по-лесно възприятие.

"Г-жа Метелица": екранни версии

Приказката на приказката "Г-жа Метелица" използвапопулярен сред представители на изкуството. За приказката са създадени много илюстрации, които напълно различно тълкуват външния вид на главните герои. За съжаление, една модерна карикатура, основаваща се на тази конкретна история, не е създадена. Най-новото е адаптацията на чешки режисьор, датиращ от 1985 г. Също така има и съветски карикатурен филм, направен по-рано през 1971 г. В същото време, последователността на приказката, желанието на децата и техните родители да видят любимите си герои живеят, настоява да поставят основите си в театри и да създават куклени представления.